„Ние идваме!“ предлага признаване на Гладомора в Украйна за геноцид

„Ние идваме!“ предлага признаване на Гладомора в Украйна за геноцид

„Ние идваме!“ се обръща към колегите си от „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, като парламентарни сили с най-близки до нашите политически виждания, с предложение за внасяне в Народното събрание на решение, което признава действията на Съветския съюз в Украйна през 1932 – 1933 година за геноцид.

В дните на въоръжена агресия срещу независима Украйна сега, ставаме свидетели на множество случаи на атака срещу цивилното население в страната, бомбардировки на детски градини, жилищни блокове, електроцентрали, църкви и десетки други невоенни обекти, като действията не могат да се квалифицират по друг начин, освен опит за изтребление на мирните граждани. На ежедневна база между 7 и 10 милиона човешки същества са оставени без ток или вода, и са подложени на студ и смърт абсолютно умишлено. Масовите гробове, на които станаха свидетели международни наблюдатели, също говорят за престъпления срещу човечеството и унищожение на един народ, а не за водене на война, макар и несправедлива.

Това, което се случва днес, е втори мащабен опит за унищожение на украинския народ. Първият, известен като Гладомор, бе умишлено организираното отнемане на продоволствени стоки и предизвикването на глад, с цел унищожение на милиони хора и съсипване на социалната база на украинците, чрез геноцид. Преднамерените действия на Сталиновия режим през 1932 – 1933 година предизвикват смъртта на милиони хора от глад, в комбинация с убийства, екзекуции, депортация, изтезания и други форми на физически терор. Сред загиналите има и не малко българи.

След разпадането на Съветския съюз, тези факти бяха признати дори от извършителите. Днес един акт на българското Народно събрание, потвърждаващ признаването на този геноцид, може да се окаже възпираща форма за агресора и подкрепа за гражданите на Украйна, които настояват да са част от свободния свят, да отстояват демократичните ценности и да бъдат убедени, че вървят в правилната посока, където историческата справедливост има значение. Парламентът, като висша власт, може да даде ясен знак от името на България, преживяла Батак, спасила евреите си, приела арменците след геноцида на своя територия, че винаги ще застане в полза на хуманизма и против престъпленията срещу човечеството, независимо кой е извършителят.